Не съм фен на всякакви занимания, които ме превръщат в роб-шофьор, които само ме карат да следя график и часовник, а представям си, ако детето не е сигурно, че му се ходи, да го карам, защото съм платила или нещо подобно.
Моите момчета Боян и Деян са доста дейни, никога изморени и затова заниманията им трябва да са 100% ангажиращи.
Боян ходи 4 пъти на футбол в НСА към ФК “Национал” София. Такова щастие, ентусиазъм и енергия не съм виждала нито у млади, нито у стари. Вечер в петък е до към 21 часа, а в събота се случва и в 9 сутринта да е пак първи на терена. Понякога казва “Спи ми се” или “не ми се ходи”, но минути след това скача, облича се и е на вратата. Среща се с трима различни треньори, всеки го учи на различни неща и винаги се прибира щастлив и изпотен 🙂 Препоръчвам с две ръце футбол, но само за ентусиазирани момчета, защото Деян няма нищо общо с брат си и не бих го записала скоро на футбол.
Деян започна да посещава тенис в квартала ни до зала Фестивална, но след няколко пъти се отказа и бях много щастлива.
Сега и двамата ходят на катерене в Climb Academy на Цариградско шосе и единствената им жалба там е да катерят вече на най-големите и трудни стени. Готино е, че заведението Climb bar е доста приятно за работа и аз съм винаги с лаптоп, а като собственик на годишна карта на дете за катерене ползваш и отстъпки от цените в бара.
Освен това имаш 2 часа безплатно ползване на Futnopia в Paradise, което за уикенда ни е супер любимо занимание. Между другото ако детето ви е с годишна карта в Climb Academy и вие ще ползвате 20% намаление за вашата годишна карта, или 50% намаление от курсовете по катерене. Радва ме, че предлагат и пакет “Мама, татко и аз” за по-дейните семейства това си е цяло приключение всички да катерите заедно. Пробвала съм да катеря с децата само на Пампорово, но съм обещала, че скоро и в Climb Academy ще го направим задно.
Има и ваучери за подарък катерене 🙂 а за Деня на Будителя бяха поканили Йордан Йовчев и Александра Тоткова и децата бяха останали във възторг от историите и тренировката с тях.
На английски извън градината вероятно нямаше да ги запиша, но с Мели от Melly Jolly станахме приятелки и тя ми вдъхна увереност, че децата ще се влюбят в метода Jolly Phonics, а аз вече бях го видяла на живо в частна детска градина, така че просто записах децата при Мели. Деян малко се дърпа все още, защото винаги има по-важни дела за вършене 🙂
но Боян е сериозен и редовен и няма търпение за още и още звукове, които да учат, защото там методът е съвсем различен от всичко познато и когато научат звукове, веднага започват да четат с тях, а не да чакат цяла азбука да знаят. Да не говоря, че играят футбол, лепят, рисуват с пръсти и какво ли още не, няма два еднакви урока и за децата е като забавление в детски кът, а не като урок по английски. Обаче се говори изцяло на английски, без значение на какво ниво са децата.
Сега ми се иска да запиша Деян на логопед, защото има крещяща нужда и от това и съм набелязала Мама Логопед (Мили Игнатова), но тъй като е чак в Люлин, все още обмислям схемата за превозване и графика.
През уикенда децата обичат Capella Play, Area 52, Playgraound с боулинг, Playstation, билярд и други игри,
както Музейко.
Не сме фенове на обиколки по планини и такъв тип природни занимания, така че всичко на закрито ни е любимо. Кино прожекциите също.
No comments