Неведнъж съм казавала, че мечтая за три деца 🙂 Затова реших да експериментирам с интревю, в което събрах три майки на по 3 деца, които движат собствен бизнес на различни места. Дали имат една и съща визия за живота, за отглеждането на деца, каква подкрепа имат и как се справят, от къде намират време да са успешни в бизнеса си и пълноценни майки, вижте в следващите редове.
Нека ви ги представя по азбучен ред:
Елена Мелемова: Тя е движещата сила и красивото лице на 100% натурален крем „Дермакс“. По професия логопед с практичен опит. Елена е майка на три деца на 10, 8 и 3 години. Живее в Смолян.
Мая Атанасова: Тя създава и вече 10 години успешно ръководи издателство за детски книжки и карти „Клевър бук“. Познавам я от времето, когато беше изпълнителен директор на сп. „Мениджър“. Майка на деца на 16, 11 и 9 години. Живее в София.
Стела Стоянова: Тя е на 40, финансист, има собствен бизнес за внос на мъжки кожени обувки и аксесоари. Срещнах я в една стая в Clubhouse. Майка на три деца на 12, 5 и 4 години. Живее в САЩ /Аталанта, Джорджия/.
Как си? В какъв период от живота ти те хващам?
Мая: Конкретно в период на лудница, но като цяло – децата вече порастват и е по-лесно (поне засега 🙂
Елена: Мога да кажа, че съм добре, щом всички около мен са живи и здрави. В момента съм в период на усилена работа и неспирно възпитание на един 10 -годишен младеж, една 8- годшна госпожица и начално възпитание на едно 3- годишно.
Стела: Не се чувствам много добре точно в този момент от живота си. И аз като всяка майка поставям щастието на децата си преди моето лично, но скоро ще променя това, защото активно се занимавам с личностно развитие и себеокритие. Стиганх до извода, че за да са те добре, първо аз трябва да съм щастлива.
Хайде направо към темата за трите деца: Случайно или нарочно се случи третото дете?
Елена: 100% нарочно, такива неща не бива да са случайни.
Стела: Третото дете не беше планувано и никога не съм си мислила, че ще имам три деца. Но сме щастливи, че стана точно така и имаме три красиви здрави деца. Благодарни сме, че се случи.
Мая: Говорили сме си за трето дете, но винаги имахме предвид едно бъдещо време – 4 – 5 години след второто. И като се има предвид, че на мен преди първото и второто дете различни доктори ми обясняваха как аз (повече) деца не мога да имам, честно казано, не очаквахме да сме толкова ефективни.
Кои бяха най-големите ти страхове преди второто и преди третото?
Стела: Преди второто основният ми страх беше свързан с това дали ще се справя, защото съм далече от България и близките ми, работата на съпругът ми налага постоянно да пътува и е вкъщи само през почивните дни.Страховете преди третото бяха почти същите – дали ще се справя. Но ако има майки, които се чудят дали ще се справят с второ или трето, нека им кажа нещо:
Колкото повече деца имаш, толкова по-организиран ставаш. Така че ще се справите 🙂 Когато имах само дъщеря ми, бях доста по-зле с организацията, винаги закъснявах, но сега с три деца съм много по-организирана, имам план, система, по която движа всичко. А и по-големите деца помагат, както и по-малките деца се учат по-бързо от големите.
Мая: Втората бременност ми беше много, много тежка – физически и психически. Преди нея имах два спонтанни аборта и когато забременях, очаквах отново да загубя детето. А и имах всякакви симптоми, които подклаждаха този страх: първите 3 – 4 месеца трябваше да лежа, след това имах и други здравословни проблеми – беше трудно.
Третата бременност просто нямах време да я мисля – бях ангажирана със сина ми и все още малката ми, на 1 годинка, дъщеря, и просто си казах – каквото стане. И детенцето само се справи, издържа и на вдигането на другите деца, и на непрекъснатите разходки, и на недоспиването.
Елена: Преди второто нямах страхове (освен това, дали няма пак да се роди недоносено, като първото), първото ми беше много кротко и добро момче и си мислех, че и второто ще е така – не бях познала много, но пак не се оплаквам и второто ми е супер.
Преди третото имах моменти на страх, дали ще се справя с всички, защото с бебе и ученик не знаех как ще е. Беше ме страх дали средното ми дете ще ревнува, за голямото нямах такива притеснения и дали ще мога да дам на всички вниманието от което имат нужда.
Случиха ли се тези страхове?
Мая: Ще разкажа за един страх, който всъщност се реализира. Когато дъщеря ми се роди след тежката бременност, изпитвах нерационалния, но много силен страх, че ще я изпусна. Всяко качване или слизане по стълби с нея на ръце беше изпитание за мен. Непрекъснато я гушках и носех, но стълбите ми бяха някакъв кошмар.
И в крайна сметка, един ден на площадката, докато я вдигах от количката – била е на 2 месеца – стъпих назад и се спънах в крака на пейката – паднах с нея в ръце. Но инстинктивно се присвих така, че да омекотя удара – както за нея, така и за мен. И на двете нищо ни нямаше, но след това страхът ми изчезна – видях, че ще се справя.
Елена: Случиха се, да. Второто и то се роди недоносено, беше трудно с бебе и ученик, у средното ми дете се прокрадваха моменти на ревност, но тя е истински интелигентно момиче и се справи с това.
Мисля, че последните 3 години имам пропуски от гледна точка на внимание към по- големите ми деца, но слава Богу бебето е вече на 3 и половина и нещата се канализират и успявам да обърна внимание на всички по равно и те го усещат.
Стела: Временно, само в началото. Само докато свикна с ежедневието и новия режим, защото се чувствах объркана, изморена, но с времето се организирах и сега се справям добре.
Кое дете прояви най-силна привързаност към теб и съответно някое страдаше ли от появата на друго?
Елена: Както казах у средното имаше такива моменти на ревност, но наистина бяха моменти- изчезваха бързо, когато я включвах в заниманията с бебето, общо много му се радваха и ми помагаха. Оказа се, че имам доста разбрани деца.
Мая: С ревността между децата трябва да се внимава и може би да се приема, че тя винаги съществува, дори да не е видима. Какво имам предвид – синът ми, който беше почти на 6, когато се роди сестра му, беше много спокойно и добро дете и пред нас по никакъв начин не показваше ревност. Аз много се стараех да му обръщам внимание, говорихме си и всичко изглеждаше наред. Докато не разбрах, че е станал агресивен (нещо абсолютно нехарактерно за него) към баба си. В началото дори реших, че тя преувеличава. Но все пак се вгледах и разбрах, че той страда. Пак си говорихме, планирахме още съвместни моменти и лека-полека се нагласиха нещата.
Но шампионът в ревността беше второто дете:) Както една психоложка ми обясни – това е синдромът на средното дете – нито е първо, нито е последно и както е в моя случай – почти природено, много за кратко има пълното внимание върху себе си. Дъщеря ми беше на 1 г. и 9 м., когато стана „кака“, и го прие много тежко. От послушно и усмихнато ангелче се превърна в дете, което непрекъснато искаше, дърпаше, тръшкаше се навсякъде и за всичко. Удряше сестра си, чупеше играчки, хвърляше предмети. Потърсих помощ от психолог, четох книги, но всъщност най-много ми помогна книгата
Setting Limits with Your Strong-Willed Child – Robert J. Mackenzie.
Разпознах дъщеря си като точно такова – дете с много силна воля, а себе си като обичайния родител – лутащ се между съвети и практики, но никога недовършващ нещата до края. След период на определяне на границите и правилата нещата се наредиха като поведение. Но ревността остава дори сега. Надявам се, с възрастта да я осъзнаят и преодолеят.
Стела: Синовете ми проявяват по-голяма привързаност към мен, докато дъщеря ми е по-близка с баща си, но това не ме учудва, защото и аз съм така с моя татко. Маминото синче е най-малкото ми дете, което е по-гушкаво, повече изразява чувствата си, казва, че ме обича.
Средното дете сякаш страда най-много, защото много бързо го направихме батко и вниманието, което имаше за себе си, се прехвърли на малкия. Ние се стараем да обръщаме внимание на всички, но той все изтъква “защо брат ми има по-хубави дрехи” или “защо му готвиш по-хубави неща”, “защо подаръците са му по-красиви”. Вероятно ще расте така и това усещане ще остане задълго. В същото време много обича брат си и играят чудесно, както и се бият добре 🙂
С колко се увеличи прането на седмична база?
Мая: Ха-ха, имаше един момент, в който из целия апартамент имаше пране в различните му стадии – в кошовете, на сушилника, на дъската за гладене. Буквално бяхме заринати. Както се шегувам с мъжа ми, едва ли не това е една от причините да се преместим в къща – за да има място, където НЕ ВИЖДАМ пране 🙂
Елена: Винаги казвам: добре че има пералня. Не знам колко беше преди- не помня, но сега мога да кажа, че пера всеки ден, понякога и по 2 пъти на ден.
Как се справяш с готвенето и изхранването на всички вкъщи?
Мая: Трудно ми е. Аз не обичам да готвя и за мен си е задължение. А като се включат и разнопосочните съвети за това, какво е здравословно хранене на деца, ситуацията съвсем се усложнява. Особено по време на локдауна положението стана много тежко и мъжът ми се включи – така че вече сме двама в тази нелека задача:)
Изработила съм си схема – имам един списък със 7 – 8 яденета, които ВСИЧКИ деца ядат, и ги редувам. Открих нещо любопитно при децата ми – ако направя пиле с картофи, те го хапват с удоволствие веднъж и отказват втори път – омръзва им. Затова им правя едната вечер пиле, а другата картофи. И така вместо едно ядене за един ден, имам 2 за 2 дни 😀 Правя салатите за цялата седмица предварително и вечер само вадя и подправям. Замразявам плодове и им ги давам като ледени снаксове. Такива нещa.
Елена: Тук количеството не е голямо, имайки предвид, че децата са малки и не ядат много, но проблема идва от разликата във вкусовете, каквото и да сготвя винаги има един, който не го обича – изключваме пастата тя е всеобщ любимец.
Имаш ли помощ – баба, гледачка, брат, сестра, съседка? Таткото не се брои за помощ, а за пълноправен родител според мен:)
Стела: Гледам децата си почти изцяло сама. Майка ми идваше за всяко раждане за по 5-6 месеца в САЩ при нас, което беше уникална помощ. Дъщеря ми прекарва лятото в България, средният ми син е бил веднъж, а малкият все още не е посещавал, но за нас това е голяма помощ за два месеца.
Таткото е пълноправен в отглеждането, но в нашия случай той много пътува и отстъства, затова аз през седмицата съм мама, тате, баба, дядо, чистачка, готвачка, шофьор и всичко. А по време на пандемията и учител, което не беше толкова зле, защото научих доста неща покрай децата.
Елена: Имам си 2 баби, да са ми здрави много ми помагат, когато могат, защото работят и двете.
Мая: Поне 10 години, почти от раждането на сина ми, та чак до раждането на третото дете с нас беше Роси. Дори не мога да я нарека детегледачка, защото човекът, на който поверяваш най-скъпото си – децата си, не може да бъде само това за теб, той неизбежно става част от семейството ти. Те я много слънчев и излъчващ любов човек, с нея бях абсолютно спокойна. Т.е. дълго време бяхме трима възрастни на 1, 2 и 3 деца. Не съм имала баби и дядовци наблизо. Всъщност до момента сме оставяли децата да пренощуват при други хора най-дълго за 3 нощувки, и то един-единствен път. Общо взето, сме си постоянно заедно 🙂 За нас луксът сега е ЕДНА вечер без децата, когато отидат на гости с преспиване <3
Как решихте проблема с возенето на децата в кола/микробус/ван? Проблем ли беше, когато станаха три?
Мая: Ще разкажа нещо смешно по този повод. В един момент, след третото дете, се притеснихме, че може пак да съм бременна. Мъжът ми беше особено опечален: „Сега вече никой няма да ни кани на гости с толкова деца…“. После помисли малко и добави „То и да ни покани някой, ние няма как да отидем, защото няма толкова големи коли!“. Та оправяме се, имахме ван, сега минахме на „нормални“ коли, всяко нещо с времето си.
Стела: От самото начало имахме голяма кола, така че не усетихме разлика с три деца в нея. Возим се със SUV.
Елена: Карам голяма кола 7+1 няма как 5 човека сме общо, като сложим и багажа – много става. Малкото е в стол, големият няма нужда от допълнителни средства, освен колан, дамата пътува с подложка.
Кога ти остана време да се “върнеш” към работата, хобито и почивка?
Елена: Има време основно за работа, за другото рядко остава време, но като че ли напоследък, когато малкото вече е на 3 ми се случва да ми остане някой друг свободен момент.
Стела: Почивка все още нямам. С хобитата никога не съм спирала – обичам да декорирам, да организирам партита. Що се отнася до работата, преди да родя втория ни син, бях заета в ресторантския бизнес. Но после си обещах, че повече няма да се върна в него, защото не ми допадаше да давам 200% от себе си за чужд бизнес.
Реших, че ще имам мой и така стана – започнах с продажба на бижута, после внос на мъжки кожени обувки и аксесоари от България с цел дистрибуция в САЩ, надградих и с участие в мултилевъл технологична компания.
Мая: Реално не съм спирала да работя. Докато си лежах бременна с второто дете, мислех нови продукти. Докато детето спеше в количка в коридора на офиса, аз обсъждах идеи с колегите. Когато третото ми дете стана на година, започнах да присъствам в офиса по 2 часа, после по 4, после по 6… Разбира се, всичко това е относително, като се пресметнат всички грипове, навехнати крака, ръце, а напоследък и пандемии…
За хоби и почивка – чак сега, когато най-малкото е втори клас, мога да кажа, че сякаш се връщам към старото си „аз“. Имам повече време за себе си – да чета, дори да гледам филми. Може би това е за кратко, докато не започнат тийнейджърските тревоги, но засега се наслаждавам на усещането.
Как една майка на три ръководи бизнес и работи по свои проекти на пълни обороти, има ли тайна?
Елена: Няма тайна, има добра организация на времето, баща, който е до теб и нон-стоп трябва да си в кондиция – това е.
Стела: Няма тайна как да организираш деня си, да въртиш бизнес и едновременно да си пълноценен родител и майка. Има дисциплина, приоритизиране на дейностите в деня. Винаги приоритет са ми децата – да са нахранени, да са здрави, да съм отделила време за домашните им работи, всяко от тях трябва да научи по едно нещо ново на ден.
Що се отнася до бизнеса: може да имам 1 или 2 часа, но трябва да съм максимално концентирана и продуктивна там. Нямам детегледачка или помощ от друг човек, затова когато днес имах 30 минути за бизнеса, трябваше да проведа 7 пълноценни и ефективни разговора, които да осмислят целия ми работен ден.
Правя план за деня всяка вечер преди да си легна и много обичам да задрасквам свършеното от списъка. Всяка сутрин се грижа за децата, правя си упражненията, медитирам и после започвам с най-трудната задача за деня, защото опитът ми показва, че ако не започна с нея, отлагам ли я, то вероятно никога няма да я свърша.
Мая: С добри партньори и съучастници – и в бизнеса, и в живота. Съпругът ми винаги ме е подкрепял за бизнеса, което е много важно – той е най-близкият ми човек и ако не одобряваше това, което правя, не мисля, че щях да стигна дотук. Съдружничката ми поемаше товара, когато аз не можех, и обратното. Колегите ми са страхотни, както аз ги наричам – „самостоятелни бойни единици“, изключително адаптивни и бързи – точно каквито трябва да бъдем всички в тези времена.
Колко често си мислиш какво щеше да е, ако бяха само 1 или 2?
Стела: Абсолютно никога не съм си го помисляла. Имала съм едно, имала съм и две. Просто беше различно. Дори скучно.
Мая: Рядко, за мен това е тъжна перспектива. Когато имах 1, исках 2-ро много силно, дори когато лекари и приятели ме убеждаваха, че няма смисъл, че е невъзможно. А 3-ото дете го приех като подарък и съм благодарна 🙂
Елена: Много често и отговора е – щеше да е лесно и скучно 🙂
Какви трикове за отглеждане на три би дала на майка, която много иска да има трето дете, но се страхува за отглеждане, финанси, логистика и съперничество помежду им?
Стела: Не се страхувай! Смело напред. Където са две, там са и три:) Не става по-лесно, но ние сме по-организирани, големите помагат и обучават малките. Помощ винаги можем да намерим. Финансите могат да се адаптират така, че вместо две деца, да се грижиш за три. Дрехите се износват от малките. Има и бонус: на многодетните семейства се гледа с друго око, хората осъзнават, че не е лесно да се гледат толкова деца, затова и са по-снизходителни. Ние например винаги получваме екстра неща от заведения, от партита ни опаковат храна, сякаш няма какво да ядем вкъщи 😀 , когато дават задачи от учлище за някаква организация, за нас са най-лесни 🙂 В общия случай това, че сме с три деца има повече предимства, отколкото недостатъци.
Елена: На първо място си трябва спокойствие, да не се вживяваш много във факта, че детето ти е изяло парче шоколад или парче бял хляб, че се е изцапало или един ден е отишло с по- дълги нокти на училище/градина. С 3 деца все на някого нещо няма да му е както трябва, но не е фатално- важно е възпитанието и това дали има добър пример около себе си.
Финансовата страна в първите години не е нещо страшно, моите момчета износват дрешки едно от друго, не съм давала луди пари за дрехи и играчки, защото сме ги имали от по- големите деца. Може би се усеща като тръгнеш да запазваш някой хотел и като видиш, че трябва да платиш за 5 човека, вече в по- горен етап на възрастта ме питай пак, тогава ще ти кажа как се справяме с джобни и такси, но за сега е добре, защото децата са малки и разходите им са млаки.
Съперничество на този етап няма, но мисля, че е така, защото така са научени, те растат с мисълта, че са трима, ако има едно нещо то се дели на три- задължително, изчакват се, изслушват се, карат се, но то е нормално за децата.
Мая: Всеки родител го знае, но сякаш го забравя – любовта, която идва с детето, е толкова голяма, че човек преодолява всичко останало. Читателите ти не ме познават, но ги уверявам – щом аз се справям (с всичките условности на това твърдение), то и те ще се справят.
Последен въпрос: Каква е тайната на радостна мама според теб?
Мая: Тайната, хм, ами може би да продължава напред 🙂 Защото винаги има тежки моменти, но и хубави. И разбира се, трябва да сме благодарни за това, което имаме.
Стела: Тайната е да е здрава. Да вижда децата си здрави и щастливи. Тогава и тя е радостна. Аз виждам смисъла на живота си в моите три чудеса. Те за мен са всичко.
Елена: Да имаш здрави деца и да ги приемеш каквито са, а не да се стремиш да ги правиш такива, каквито си си представяла, че ще бъдат, да ги възпитаваш от най- ранна възраст, за да ти е лесно после и другото условие е да имаш качествен мъж до себе си, който да бъде твоя помощ, а не поредното дете.
Момичета, за мен това беше супер вдъхновяващ и успокояващ разговор 🙂 За пореден път се убедих, че можеш да си майка на три деца, да ръководиш хора, да управляваш бизнес и да се заринеш с пране в същия ден:) Благодаря ви, че споделихте вашия опит и мисли с нас 🙂
Каня всички вас да си говорим за деца, работа и мъже в профила ми в инстаграм:
No comments