Уголемен тестис и операция на двегодишния Деян

5

Дълго мислих дали да пиша по темата, защото Деян беше опериран на 25.06.2020 г. с диагноза вродено хидроцеле или течност в тестиса, и темата не е никак забавна, но после реших, че на някои от вас може да бъде полезно да споделя опита си, защото от ноември 2019 се занимаваме с това и чак юни приключихме.

Как започна всичко

Видяхме уголемен тестис на детето, когато още нямаше навършени 2 години. Нямаше никакви болки или друг тип тревоги. Водих го в Александровска болница, после в Пирогов, после в МЦ “Детско здраве”, докато накрая го прегледаха и оперираха в Токуда.

Кратка история на детските уролози в София

Накратко историята е следната – видяхме, че има проблем. Получихме куп препоръки за най-добрите лекари в Пирогов, но там не успях да се справя със системата или по-скоро липсата на система за чакане, прегледи и изобщо стори ми се кошмарно преживяване след като 2 пъти пробвах да водя Деян там и това фоайе, в което се чака часове наред, без никаква информация кога ще бъде прегледано това малко дете + този кабинет, в който се случват какви ли не манипулации, докато ти си вътре за документ или твоето дете е на преглед, не беше за мен.

Психически ми се отрази адски зле, плаках и двата пъти след като напуснах клиниката по детска урология и семейно решихме, че за такава рутинна операция е по-добре да изберем частната болница, в която се чувстваме комфортно и спокойно.

Решението за операция на тестиса

Детето беше на преглед, на ехограф се установи проблемът и получихме препоръка да изчакаме да навърши 2, за да сме сигурни, че няма да има промяна и операцията е належаща. А и стана ясно, че с напредване на възрастта, той става по-тежък и тези съдове, които пропускат течността от коремната област към тестиса, ще бъдат натоварвани повече. После дойде Коронавирус и изолацията вкъщи. Той навърши 2 през април и след като се престрашихме да отидем отново на лекар през юни всичко се случи за 2 дни. Във вторник на 23.06.2020 бяхме на преглед, на 24.06.2020 Деян мина прегледи, изследвания и консултации в болницата, които да го подготвят за операцията на следващия ден.

Процесът преди, по време и след операцията

Накратко ще разкажа, че вземането на кръв беше наистина гадно, защото е от вената и се наложи 5 човека да го държим, а в допълнение към това трябваше да бъде гладен и жаден, което го изнерви допълнително. После направихме PCR тест за Covid-19 за детето и мен, като на малкия се поема от касата, но аз платих 130 лв и беше доста неприятно бъркане в уста и нос. Накрая консултации с лекарите – педиатър и анестезиолог. Прекарахме цял ден в болницата, имаше доста умора у мен и Деян, но по-важното беше на другия ден да мине спокойно и да си ходим вкъщи.

Преди операцията

Операцията беше планирана за 8 сутринта, първи по ред, тъй като беше най-малък на опашката от чакащи да бъдат оперирани. Детето е гладно и жадно. Дава му се сиропче за упойване, преди да го закарат в предоперационната, но това сокче не му подейства изобщо и се разделихме с ужасен плач. Бях наясно какво ме очаква, защото брат му Боян е опериран в същата болница от пъпна херния и се случи абсолютно същото – сокче, което не подейства + неутешим плач. /Държа да кажа, че преди нас имаше друго дете, което беше доста замаяно и видимо по-спокойно след сокчето/. Процедурата е вземат майката и детето, возят ни до мястото и майката оставя малкото на лекарите.

За моя радост, анестезиологът веднага го гушна и поведе в операционна и аз бях спокойна, че скоро ще е напълно упоен и няма да се мъчи.

След около час и 10 минути дойдоха да вземат леглото от стаята му, за да го докарат в него, като аз ги придружавам.

След операцията

Изпитвах страх от това какво ми предстои, защото очаквах едно омаломощено детенце, което все още излиза от упойка, но пак за наша радост, Деян плачеше така силно, че се чуваше от много далеч. Това ми даде спокойствие и утеха, че е излязъл добре от упойката и като го видях боен да се мята и да иска да се освободи от анестезиолога и всички, които го пазят, знаех, че е добре. Някак се зарадвах, че е “във форма”.

След като се върнах в стаята започна гадната част.

Гадната част

Детето плачеше силно, не приемаше никакви форми на успокоение, а трябваше да лежи и да го приспя, за да си почива.

Не се справих нито с успокоението, нито с приспиването. Сякаш полудя. Мяташе се по леглото, викаше “там”, “там” и сочеше вратата да излиза навън. Знаех, че не е ок да го разхождам навън и се опитвах всякак да го успокоя, но никак не успявах.

После дойде още една гадост – скъса си абоката – буквално и ужасно кръвта шурна като фонтан и трябваше да реагирам бързо да спра кръвта от ръчичката му, да го успокоя и веднага да го изкарам навън, за да се успокои макар и леко.

Бях притеснена за детето, но и за персонала, че ще ми се скарат, че не се справих да го опазя. Сестрата спокойно ми каза „Защо не се обадихте, щях да го махна, да спра кръвта, да почистим?“ Нямах никаква възможност да реагирам, защото бях заета да пазя Деян да не се нарани и падне от леглото. Но важното е, че не ми се „караха“:)

Изведох го по коридора и сякаш дишането му се нормализира, лека-полека започна да плаче по-слабо, докато се разсея. Сестрите ми казаха, че това не е ок и се наложи да се върнем в леглото. Започна отново да плаче, да се мята, но някак с по-малко сили. Беше доста изтощен и му дадох да погледа малко коли на телефона. Това го приспа, но в просъница ме държеше, не можех да помръдна.

Знаех, че това ще се случи. Очаквах го, пак казвам, заради операцията на брат му, затова си бях подготвила всичко под ръка – вода, сок, солети, телефон, кърпички, памперс. Знаех, че няма да мога да мръдна часове наред от леглото, макар че с големия баща му дойде и ми беше супер подкрепа, гушкаше, разнасяше детето, а сега заради забрана от посещения бяхме сами.

Детето дремна известно време, започна да пийва по малко по препоръка на лекаря, после отново поиска навън, но не можеше да ходи. Явно го болеше раната и го носех навсякъде – урологията е на 4-ти етаж, та няколко пъти слизах и качвах стълбите до долу с него на ръце, където го извеждах на въздух. Бях наистина изтощена от физическа и емоционална умора и това при положение, че изобщо не съм се притеснявала за операцията.

Срещата с лекаря след операцията

Лекарят дойде да го види, да разкаже детайли кое как е минало. Оказа се, че е имал двойно хидроцеле и тази операция доста му е помогнала. За моя супер изненада разрезът се оказа горе под коремчето / ингвинална област/, а не долу на тестиса. Незнайно защо не съм попитала, той не ми е казал или не съм разбрала, но разрезът не беше там, където го очаквах и беше доста по-голяма от това, което си представях. Хубавото е, че тези конци не се махат и спестяваме доста стрес на детето да ходи за такава процедура пак в болницата.

Операция в ингвиналната област

Получихме препоръки за работа със забеления пенис, кога да дойдем на следващия ден за смяна на превръзка и се прибрахме.

Хубавата част

В общи линии операцията мина леко, зорът беше предишният ден и в деня на операцията, когато детето излизаше от упойка, скъса си абоката и трябваше да го нося целия ден. Но вкъщи се отпусна, започна да прави крачки и си “проходи” без проблем. Много плачеше при всяко пишкане, но това нямаше общо с операцията на тестиса, а със забелването на пишката. Предписан му беше антибиотик превантивно след операцията, за да избегне възпаление.

На следващия ден лекарят смени превръзката за секунди, не докосна заголеното място, за да не го боли и се прибрахме. Следващата смяна на превръзка направих сама, а след 2 дни детето беше като ново. Тича, скача, играе си, няма плач при пишкане, само когато го мажа с крем и се налага да отворя добре, за да стигна до главичката.

Една седмица по-късно сме спокойни, че го направихме и макар да го пазим от брат му да не го удари, от колички да не “язди” / с това не се справихме много добре /, не правим нищо по-специално от преди. Не ходи на ясла 10 дни, за да се върне в пълна бойна готовност.

За финал ще споделя, че стрес при нас нямаше, не съм се тревожила за нищо освен за :

  • вземане на кръв от вената;
  • скъсване на абоката, което се и случи;
  • първите няколко изпишквания;
  • мазането на оголената главичката;

Това са рутинни дейности и просто трябва да стиснем зъби и да преминат. Не съм си мислила дали ще мине добре операцията, какво ще се случи и т.н. Имаме доверие на лекарите в болницата и това ни даде пълно спокойствие, че сме направили правилния избор за детето и семейството ни.

Надявам се тази кратка история да ви помогне, ако ви предстои и да знаете, че няма страшно, децата са абсолютни бойци и се справят много по-добре от нас в такива ситуации,

#Радостнамама

https://www.instagram.com/p/CBoBiAijLQG/

About author

Radostna Mama

Майчинството е забава и ви каня да я изживеем заедно на страниците на Radostna Mama. Нека забравим за битовите грижи при отглеждането на децата и да се отдадем на веселите моменти, шарените игри и пазаруването. Нека запечатаме в снимки всички свежи моменти и да ги споделяме!

5 comments

  1. Десислава 3 юли, 2020 at 01:06 Отговор

    Аз не съм съгласна с това, че трябва да се избере частна болница. Бях в Пирогов в отделението по детска урология за две операции на дъщеря ми и предпочетох най-добрите доктори да я лекуват. Като мога да кажа, че нито за миг не съм се чувствала стресирана, докторите там се отнасят перфектно, сестрите и санитарните за разлика от други места са чудесни. Обръщат внимание на детето и то по никакъв начин не се стресира.

    • Radostna Mama 4 ноември, 2020 at 16:04 Отговор

      Радвам се да го разбера. Аз не стигнах до операция там, защото бях силно стресирана още при чакаляната, но наистина има случаи,в които е много по-важно да са най-добрите лекари, вместо луксът майката да е спокойна. Не отричам Пирогов, напротив, дори първият ми избор беше там. Вторият също. Накрая просто не издържах на системата.

  2. Simona 26 юли, 2020 at 08:12 Отговор

    Здравейте, много бих искала да Ви попитам някои неща за следоперативния период на Боян.
    Имаше ли посиняване някъде в областта на слабините и кога тестиссът си върна нормалните размери?
    Благодаря!

    • Radostna Mama 4 ноември, 2020 at 16:02 Отговор

      Нямаше никакви посинявания, а размерът стана като другия още на следващия ден. Изглежда всичко беше лесно и бързо премина,за 3-4 дни забрвихме 😉

  3. Антония 16 юни, 2023 at 04:48 Отговор

    Здравейте, много ви благодаря, че сте писали по темата. Хубаво е, някой да сподели за своя опит, за да може други майки да знаят през какво ще преминат. Съгласна съм с вас за Пирогов, там лекарите са супер, системата е ужасна. Ние също няколко пъти чакахме за ред, но много ни въртяха и просто отидохме в частна болница, където ще оперират лекари практикували в Пирогов (в детското отделение).

Post a new comment